поляло

Речник на българския език

1. поляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поляло е производна форма на полея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поляло е производна форма на полея (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. поляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поляло е производна форма на полея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. поляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поляло е производна форма на полея (мин. деят. св. прич. ср. р.).