полялата

Речник на българския език

1. полялата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

полялата е производна форма на полея (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).

2. полялата — мин. деят. св. прич. ж. р. членувано

полялата е производна форма на полея (мин. деят. св. прич. ж. р. членувано).