поляла

Речник на българския език

1. поляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поляла е производна форма на полея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

поляла е производна форма на полея (мин. деят. св. прич. ж. р.).

3. поляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поляла е производна форма на полея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. поляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

поляла е производна форма на полея (мин. деят. св. прич. ж. р.).