полял

Речник на българския език

1. полял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полял е производна форма на полея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полял — мин. деят. св. прич. м. р.

полял е производна форма на полея (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. полял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полял е производна форма на полея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. полял — мин. деят. св. прич. м. р.

полял е производна форма на полея (мин. деят. св. прич. м. р.).