полюшка

Речник на българския език

1. полюшка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

полюшка е производна форма на полюшкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. полюшка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

полюшка е производна форма на полюшкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. полюшка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

полюшка е производна форма на полюшкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).