полюшвахте

Речник на българския език

1. полюшвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

полюшвахте е производна форма на полюшвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. полюшвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

полюшвахте е производна форма на полюшвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).