полюшвали

Речник на българския език

1. полюшвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

полюшвали е производна форма на полюшвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полюшвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

полюшвали е производна форма на полюшвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. полюшвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

полюшвали е производна форма на полюшвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. полюшвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

полюшвали е производна форма на полюшвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).