полюшвала

Речник на българския език

1. полюшвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полюшвала е производна форма на полюшвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полюшвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полюшвала е производна форма на полюшвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. полюшвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

полюшвала е производна форма на полюшвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. полюшвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

полюшвала е производна форма на полюшвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).