полюшвал

Речник на българския език

1. полюшвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полюшвал е производна форма на полюшвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полюшвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полюшвал е производна форма на полюшвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. полюшвал — мин. деят. св. прич. м. р.

полюшвал е производна форма на полюшвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. полюшвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

полюшвал е производна форма на полюшвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).