полюшва

Речник на българския език

1. полюшва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

полюшва е производна форма на полюшвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. полюшва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

полюшва е производна форма на полюшвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. полюшва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

полюшва е производна форма на полюшвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).