полюлял е

Речник на българския език

1. полюлял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полюлял е е производна форма на полюлея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полюлял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полюлял е е производна форма на полюлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).