полюляла съм

Речник на българския език

1. полюляла съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

полюляла съм е производна форма на полюлея (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. полюляла съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

полюляла съм е производна форма на полюлея (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).