полюлявал съм

Речник на българския език

1. полюлявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

полюлявал съм е производна форма на полюлявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. полюлявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

полюлявал съм е производна форма на полюлявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. полюлявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

полюлявал съм е производна форма на полюлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).