полюлявал си

Речник на българския език

1. полюлявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

полюлявал си е производна форма на полюлявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. полюлявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

полюлявал си е производна форма на полюлявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. полюлявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

полюлявал си е производна форма на полюлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).