полюлявало

Речник на българския език

1. полюлявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полюлявало е производна форма на полюлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полюлявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полюлявало е производна форма на полюлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. полюлявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

полюлявало е производна форма на полюлявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. полюлявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

полюлявало е производна форма на полюлявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).