полюлявали

Речник на българския език

1. полюлявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

полюлявали е производна форма на полюлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полюлявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

полюлявали е производна форма на полюлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. полюлявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

полюлявали е производна форма на полюлявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. полюлявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

полюлявали е производна форма на полюлявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).