полюлявала

Речник на българския език

1. полюлявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полюлявала е производна форма на полюлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полюлявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полюлявала е производна форма на полюлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. полюлявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

полюлявала е производна форма на полюлявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. полюлявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

полюлявала е производна форма на полюлявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).