полюбезничил съм

Речник на българския език

1. полюбезничил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

полюбезничил съм е производна форма на полюбезнича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. полюбезничил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

полюбезничил съм е производна форма на полюбезнича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).