полюбезничил си

Речник на българския език

1. полюбезничил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

полюбезничил си е производна форма на полюбезнича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. полюбезничил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

полюбезничил си е производна форма на полюбезнича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).