полюбезничил е

Речник на българския език

1. полюбезничил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полюбезничил е е производна форма на полюбезнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полюбезничил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полюбезничил е е производна форма на полюбезнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).