полюбезничило съм

Речник на българския език

1. полюбезничило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

полюбезничило съм е производна форма на полюбезнича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. полюбезничило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

полюбезничило съм е производна форма на полюбезнича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).