полюбезничило си

Речник на българския език

1. полюбезничило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

полюбезничило си е производна форма на полюбезнича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. полюбезничило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

полюбезничило си е производна форма на полюбезнича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).