полюбезничило е

Речник на българския език

1. полюбезничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полюбезничило е е производна форма на полюбезнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полюбезничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полюбезничило е е производна форма на полюбезнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).