полюбезничило

Речник на българския език

1. полюбезничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полюбезничило е производна форма на полюбезнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полюбезничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

полюбезничило е производна форма на полюбезнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).