полюбезничили

Речник на българския език

1. полюбезничили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

полюбезничили е производна форма на полюбезнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полюбезничили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

полюбезничили е производна форма на полюбезнича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).