полюбезничила

Речник на българския език

1. полюбезничила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полюбезничила е производна форма на полюбезнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полюбезничила — мин. деят. св. прич. ж. р.

полюбезничила е производна форма на полюбезнича (мин. деят. св. прич. ж. р.).