полюбезничил

Речник на българския език

1. полюбезничил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полюбезничил е производна форма на полюбезнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полюбезничил — мин. деят. св. прич. м. р.

полюбезничил е производна форма на полюбезнича (мин. деят. св. прич. м. р.).