полюбезничело е

Речник на българския език

1. полюбезничело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полюбезничело е е производна форма на полюбезнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).