полюбезничело

Речник на българския език

1. полюбезничело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полюбезничело е производна форма на полюбезнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полюбезничело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

полюбезничело е производна форма на полюбезнича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).