полюбезничели

Речник на българския език

1. полюбезничели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

полюбезничели е производна форма на полюбезнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полюбезничели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

полюбезничели е производна форма на полюбезнича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).