полюбезничела

Речник на българския език

1. полюбезничела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полюбезничела е производна форма на полюбезнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полюбезничела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

полюбезничела е производна форма на полюбезнича (мин. деят. несв. прич. ж. р.).