полюбезничел

Речник на българския език

1. полюбезничел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полюбезничел е производна форма на полюбезнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полюбезничел — мин. деят. несв. прич. м. р.

полюбезничел е производна форма на полюбезнича (мин. деят. несв. прич. м. р.).