полъхнел

Речник на българския език

1. полъхнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полъхнел е производна форма на полъхна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полъхнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

полъхнел е производна форма на полъхна (мин. деят. несв. прич. м. р.).