полъхахте

Речник на българския език

1. полъхахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

полъхахте е производна форма на полъхам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. полъхахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

полъхахте е производна форма на полъхам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).