полъхало

Речник на българския език

1. полъхало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полъхало е производна форма на полъхам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полъхало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полъхало е производна форма на полъхам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. полъхало — мин. деят. св. прич. ср. р.

полъхало е производна форма на полъхам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. полъхало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

полъхало е производна форма на полъхам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).