полъхала

Речник на българския език

1. полъхала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полъхала е производна форма на полъхам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полъхала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полъхала е производна форма на полъхам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. полъхала — мин. деят. св. прич. ж. р.

полъхала е производна форма на полъхам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. полъхала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

полъхала е производна форма на полъхам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).