полъжели

Речник на българския език

1. полъжели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

полъжели е производна форма на полъжа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полъжели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

полъжели е производна форма на полъжа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).