полъгвал

Речник на българския език

1. полъгвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полъгвал е производна форма на полъгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полъгвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полъгвал е производна форма на полъгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. полъгвал — мин. деят. св. прич. м. р.

полъгвал е производна форма на полъгвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. полъгвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

полъгвал е производна форма на полъгвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).