полутваха

Речник на българския език

1. полутваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

полутваха е производна форма на полутвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полутваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

полутваха е производна форма на полутвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).