полутаха

Речник на българския език

1. полутаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

полутаха е производна форма на полутам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полутаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

полутаха е производна форма на полутам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).