полутала

Речник на българския език

1. полутала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полутала е производна форма на полутам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полутала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полутала е производна форма на полутам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. полутала — мин. деят. св. прич. ж. р.

полутала е производна форма на полутам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. полутала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

полутала е производна форма на полутам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).