полутал

Речник на българския език

1. полутал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полутал е производна форма на полутам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полутал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полутал е производна форма на полутам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. полутал — мин. деят. св. прич. м. р.

полутал е производна форма на полутам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. полутал — мин. деят. несв. прич. м. р.

полутал е производна форма на полутам (мин. деят. несв. прич. м. р.).