полуразтворило

Речник на българския език

1. полуразтворило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полуразтворило е производна форма на полуразтворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полуразтворило — мин. деят. св. прич. ср. р.

полуразтворило е производна форма на полуразтворя (мин. деят. св. прич. ср. р.).