полуразтворила

Речник на българския език

1. полуразтворила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

полуразтворила е производна форма на полуразтворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. полуразтворила — мин. деят. св. прич. ж. р.

полуразтворила е производна форма на полуразтворя (мин. деят. св. прич. ж. р.).