полуразтворел

Речник на българския език

1. полуразтворел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полуразтворел е производна форма на полуразтворя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полуразтворел — мин. деят. несв. прич. м. р.

полуразтворел е производна форма на полуразтворя (мин. деят. несв. прич. м. р.).