полуразперил

Речник на българския език

1. полуразперил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полуразперил е производна форма на полуразперя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полуразперил — мин. деят. св. прич. м. р.

полуразперил е производна форма на полуразперя (мин. деят. св. прич. м. р.).