полуразперели

Речник на българския език

1. полуразперели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

полуразперели е производна форма на полуразперя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. полуразперели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

полуразперели е производна форма на полуразперя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).