полуразперел

Речник на българския език

1. полуразперел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полуразперел е производна форма на полуразперя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полуразперел — мин. деят. несв. прич. м. р.

полуразперел е производна форма на полуразперя (мин. деят. несв. прич. м. р.).