полуразпаднал

Речник на българския език

1. полуразпаднал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

полуразпаднал е производна форма на полуразпадна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. полуразпаднал — мин. деят. св. прич. м. р.

полуразпаднал е производна форма на полуразпадна (мин. деят. св. прич. м. р.).