полупритворило е

Речник на българския език

1. полупритворило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полупритворило е е производна форма на полупритворя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. полупритворило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

полупритворило е е производна форма на полупритворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).